Седмичен преглед на пазара 14.10.2008 Обратно

Седмичен преглед на пазара
6 - 10 Октомври 2008 г.

Нито одобрението на спасителния план на стойност USD 700 млрд. (който няма да е в състояние да стартира купуването на активи в затруднение до началото или средата на месец ноември), нито съгласуваното намаляване на лихвените нива от всички водещи западни централни банки, нито серията допълнителни подкрепящи мерки бяха достатъчни да успокоят пазарите през изминалата седмица – рисковите премии и междубанковите лихвени проценти достигнаха нови върхове.
Бяха предприети широк спектър от мерки, всички от които са насочени в правилната посока. И така, въпросът е, какво най-накрая трябва да бъде направено, за да се справим с кризата?
Единият фактор, разбира се, е осигуряването на достатъчна ликвидност на банките, за да се компенсират поне частично замразените рефинансиращи пазари. От известно време вече централните банки изпълняват тази функция и през изминалата седмица отново увеличиха обема на тези фондове. За първи път в историята си ФЕД дори ще започне да предоставя необезпечени краткосрочни заеми чрез купуване на краткосрочни дългови ценни книжа, така че да подкрепи и частично да възстанови пазара на краткосрочни дългови ценни книжа (тъй като той е много важен за краткосрочно рефинансиране на банките и големите компании) и паричния пазар като цяло. Вземайки предвид всички програми, които ФЕД инициира през миналата седмица, американската централна банка ще осигури финансиране в размер на USD 900 млрд. от днес до края на годината. И ако тези мерки не стабилизират паричния пазар през следващите седмици, ФЕД със сигурност ще предостави още средства.

Започвайки от 15 октомври, ЕЦБ ще изпълни своите основни финансиращи транзакции (ежеседмични търгове) при фиксирано ниво на основната лихва от 3,75%. ЕЦБ също ще предприеме политика за цялостно разпределение. Този ход има за цел да се противопостави на високите лихвени нива на паричния пазар, тъй като сега неограничен размер средства ще бъдат на разположение на търговските банки (с адекватна гаранция) за седмица при лихва от 3,75%. Очакваме това отново да дръпне надолу лихвите на паричния пазар, особено в краткосрочен план.
Това ще предостави на банките краткосрочна ликвидност, която е изключително важна за продължаващото функциониране на финансовата система, но (най-вероятно) няма да е в състояние да разреши проблема с доверието и (сигурно) няма да спаси индивидуалните банки, които срещат капиталов недостиг.

Като се има предвид това, ние мислим, че най-обещаващият (и неизбежен в средносрочен план) подход ще бъдат допълнителни мерки каквито видяхме във Великобритания през тази седмица. Правителството активно предлага да придобие привилегировани акции на по-слабите банки, за да подсили тяхната капиталова база (която търпи изпитание в кризата), а на по-силните банки правителството предлага гаранции за техните краткосрочни и средносрочни облигации. Ако властите в другите страни, засегнати от кризата, приложат същите мерки (особено САЩ, не би съществувал проблем от правна гледна точка част от USD 700 млрд. за спасителния план да бъдат използвани за подобни инвестиции), ще бъдем огромна стъпка напред при преодоляването на сериозната финансова криза. Надяваме се такова действие да бъде предприето колкото е възможно по-скоро. Страни, които не са били сериозно засегнати, вероятно ще успеят да се справят с правителствени гаранции (включително и за банкови облигации, както вече се случи в Ирландия и Дания), като доста общото твърдение на министрите от ЕС, че няма да позволят никоя критична банка да фалира, очевидно не е достатъчно (въпреки че считаме твърдението за надеждно!).

Считаме, че ще видим още стъпки в очертаната по-горе посока, докато острата криза в банковата система бъде поставена под контрол – колко бързо ще действат съответните правителства (и следователно колко дълго ще продължи острата криза на доверие) сега е само въпрос на политика.
Могат ли правителствата да си позволят такива мащабни спасителни планове? Да! Разбира се, те могат да правят това само като използват повече дългове, но в действителност никоя индустриална страна все още не е достигнала някакви лимити (специалните случаи като Исландия са изключени) – особено при такива условия, в които правителствените облигации са изключително търсени като сигурна алтернатива на по-рисковите форми на инвестиции. Мащабният спасителен план за USD 700 млрд. на американското правителство е едва 5% от БВП, докато японската банкова криза през 1990 г. струваше на федералното правителство еквивалента на повече от 20% от БВП (и все пак доходността на правителствените облигации в Япония падна значително). САЩ все още имат свободно пространство за допълнителни спасителни мерки и ще трябва да го използват. Ситуацията е сравнима в Европа. Предишните банкови кризи са показали, че в крайна сметка колкото по-бързо правителствата се намесят с достатъчно средства, толкова по-малки са разходите от кризата.

Но дори и да се справим с острата банкова криза в следващите седмици, каквито са очакванията ни, кредитната криза вече е причинила щети на реалната икономика (рецесията беше неизбежна още преди Lehman да фалира). Намаляваме прогнозните си очаквания за американския БВП за 2009 г. от +0.8% на годишна база (нивото при предишната рецесия) до -0.3% на годишна база (настоящо прогнозно очакване на МВФ: +0.1%). Ние вече бяхме планирали отрицателен ръст на БВП през третото тримесечие на 2008 г., така че тук няма промени. Съвсем леко ревизираме изчисленията си за ръст през 2008 г. от 1.5% на 1.4% на годишна база. Още тримесечия с отрицателен ръст на БВП са вероятни в евро зоната. Икономиката трябва да прибави грубо 1% ръст на реалното производство през текущата година, но след това през 2009 г. ще стагнира.
Това означава, че има повече потенциал за намаляване на основните лихвени проценти отколкото беше допускано преди последните развития.

Координираното намаляване на лихвите с 50 базисни точки в сряда имаше за цел по-скоро да обуздае паниката отколкото действително да донесе съществено подобрение по отношение на банковата криза. Ако това не е достатъчно да стабилизира пазара дори временно, следващите 50 базисни точки биха могли да дойдат много бързо за САЩ. Като става ясно, колко сериозна е рецесията и колко ще падне инфлацията (значително под 2% през първата половина на 2009 г.), най-вероятно ще видим лихвените нива да се потопят до нивата от последната рецесия (1.0%) през последните няколко месеца. Намаляването на лихвените нива тъкмо започна в евро зоната и ние вярваме, че ЕЦБ има да извърви дълъг път. Очакваме, че основните лихви ще останат на нива от 2.% до средата на 2009 г., и вече очакваме големи стъпки през следващите няколко месеца.

Raiffeisen Research

 

Материалът представлява вътрешно банков документ, предназначен за информация на клиентите на Райфайзен Асет Мениджмънт /България/ ЕАД и служителите на Райфайзенбанк /България/ ЕАД.
Съдържанието на настоящия коментар има аналитичен характер и не бива да се счита за препоръка за ПОКУПКА или ПРОДАЖБА на дялове от управляваните от РАМ фондове или на фондовете на Raiffeisen Capital Management. Стойността на дяловете и доходът от тях могат да се понижат. Печалбата не е гарантирана и съществува риск за инвеститорите да не възстановят пълния размер на вложените средства. Инвестициите в договорните фондове не са гарантирани от гаранционен фонд, създаден от държавата, или с друг вид гаранция. Бъдещите резултати от дейността на договорните фондове не са задължително свързани с резултатите от предходни периоди.